ценовик

Речник на българския език

ценовик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-но-вик
непълен член це-но-ви-ка
пълен член це-но-ви-кът
мн.ч. це-но-ви-ци
членувано це-но-ви-ци-те
бройна форма це-но-ви-ци
звателна форма це-но-ви-ко