цензор

Речник на българския език

цѐнзор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. цѐнзори, м.
1. ист. В древния Рим — лице, което се занимава с редовното събиране на данъци и оценява имотното състояние на гражданите.
2. Остар. Длъжностно лице, което цензурира печатно произведение, предоставено за публикуване.
прил. цѐнзорски, цѐнзорска, цѐнзорско, мн. цѐнзорски.

Грешни изписвания (1)

  • цензур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цен-зор
непълен член цен-зо-ра
пълен член цен-зо-рът
мн.ч. цен-зо-ри
членувано цен-зо-ри-те
бройна форма цен-зо-ри
звателна форма цен-зо-ре