целителка

Речник на българския език

целителка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ли-тел-ка
членувано це-ли-тел-ка-та
мн.ч. це-ли-тел-ки
членувано це-ли-тел-ки-те
звателна форма це-ли-тел-ке