целител

Речник на българския език

целѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • целитил
  • цилител
  • цилитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-ли-тел
непълен член це-ли-те-ля
пълен член це-ли-те-лят
мн.ч. це-ли-те-ли
членувано це-ли-те-ли-те
бройна форма це-ли-те-ли
звателна форма це-ли-те-лю