цедилник

Речник на българския език

цедѝлник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. цедѝлници, (два) цедѝлника, м. Разг. Голяма здрава торба от вълнен плат с дълги връзки при отвора.

Грешни изписвания (3)

  • цедилнек
  • цидилнек
  • цидилник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. це-дил-ник
непълен член це-дил-ни-ка
пълен член це-дил-ни-кът
мн.ч. це-дил-ни-ци
членувано це-дил-ни-ци-те
бройна форма це-дил-ни-ка
звателна форма