цветарник

Речник на българския език

цвета̀рник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. цвета̀рници, (два) цвета̀рника, м.
1. Помещение, в което се отглеждат цветя.
2. Приспособление, върху което се поставят саксии с цветя. Дървен цветарник.

Грешни изписвания (3)

  • цветарнек
  • цвитарнек
  • цвитарник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цве-тар-ник
непълен член цве-тар-ни-ка
пълен член цве-тар-ни-кът
мн.ч. цве-тар-ни-ци
членувано цве-тар-ни-ци-те
бройна форма цве-тар-ни-ка
звателна форма