цветар

Речник на българския език

цвета̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

цвета̀рят, цвета̀ря, мн. цвета̀ри, м. Човек, който произвежда и/или продава цветя.

Грешни изписвания (1)

  • цвитар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цве-тар
непълен член цве-та-ря
пълен член цве-та-рят
мн.ч. цве-та-ри
членувано цве-та-ри-те
бройна форма цве-та-ри
звателна форма цве-та-рю