царица

Речник на българския език

царѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. царѝци, ж.
1. Жена цар (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Царица на бала. Розата е царицата на цветята.
2. В шахмата — най-подвижната фигура.
3. Съпруга на цар.
4. При някои насекоми — женска, която снася яйцата. Пчелна царица.
прил. царѝцин, царѝцина, царѝцино, мн. царѝцини.

Грешни изписвания (3)

  • царицъ
  • църица
  • църицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ца-ри-ца
членувано ца-ри-ца-та
мн.ч. ца-ри-ци
членувано ца-ри-ци-те
звателна форма ца-ри-це