хълбок

Речник на българския език

хъ̀лбок съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. хъ̀лбоци, (два) хъ̀лбока, м. Странична част на тялото между ребрата и тазовите кости. Лягам на хълбок.
прил. хъ̀лбочен, хъ̀лбочна, хъ̀лбочно, мн. хъ̀лбочни.

Грешни изписвания (1)

  • хълбук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хъл-бок
непълен член хъл-бо-ка
пълен член хъл-бо-кът
мн.ч. хъл-бо-ци
членувано хъл-бо-ци-те
бройна форма хъл-бо-ка
звателна форма