хубостница

Речник на българския език

ху̀бостница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. ху̀бостници, ж. Разг. Пренебр. Жена хубостник.

Грешни изписвания (15)

  • хубоснеца
  • хубоснецъ
  • хубосница
  • хубосницъ
  • хубостнеца
  • хубостнецъ
  • хубостницъ
  • хубуснеца
  • хубуснецъ
  • хубусница
  • хубусницъ
  • хубустнеца
  • хубустнецъ
  • хубустница
  • хубустницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-бос-т-ни-ца
членувано ху-бос-т-ни-ца-та
мн.ч. ху-бос-т-ни-ци
членувано ху-бос-т-ни-ци-те
звателна форма ху-бос-т-ни-це