хрян

Речник на българския език

хрян съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хря̀нът, хря̀на, мн. хря̀нове, (два) хря̀на, м. Културно растение с дебел лют корен, използван като подправка.
прил. хря̀нов, хря̀нова, хря̀ново, мн. хря̀нови.

Грешни изписвания (1)

  • хрън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хрян
непълен член хря-на
пълен член хря-нът
мн.ч. хря-но-ве
членувано хря-но-ве-те
бройна форма хря-на
звателна форма