хронометър

Речник на българския език

хрономѐтър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. хрономѐтри, (два) хрономѐтъра, м.
1. Астрономически прибор на точно измерване на времето.
2. Много точен часовник.
3. Такъв часовник, с който се отчита времето в спортни състезания.

Грешни изписвания (7)

  • хронометар
  • хронуметар
  • хронуметър
  • хрунометар
  • хрунометър
  • хрунуметар
  • хрунуметър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хро-но-ме-тър
непълен член хро-но-ме-тъ-ра
пълен член хро-но-ме-тъ-рът
мн.ч. хро-но-мет-ри
членувано хро-но-мет-ри-те
бройна форма хро-но-ме-тъ-ра
звателна форма