хронология

Речник на българския език

хроноло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изброяване на събитията в тяхната последователност по време. Правя хронология.
2. Последователност от събития във времето. Спазвам хронологията.
3. Спец. Помощна историческа наука, която датира събития и паметници.
прил. хронологѝчен, хронологѝчна, хронологѝчно, мн. хронологѝчни.
прил. хронологѝчески, хронологѝческа, хронологѝческо, мн. хронологѝчески. Хронологически ред.

Грешни изписвания (23)

  • хронологеа
  • хронологеъ
  • хронологея
  • хронологиа
  • хронологиъ
  • хронулогеа
  • хронулогеъ
  • хронулогея
  • хронулогиа
  • хронулогиъ
  • хронулогия
  • хрунологеа
  • хрунологеъ
  • хрунологея
  • хрунологиа
  • хрунологиъ
  • хрунология
  • хрунулогеа
  • хрунулогеъ
  • хрунулогея
  • хрунулогиа
  • хрунулогиъ
  • хрунулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хро-но-ло-гия
членувано хро-но-ло-ги-я-та
мн.ч. хро-но-ло-гии
членувано хро-но-ло-ги-и-те
звателна форма