хронист

Речник на българския език

хронѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. хронѝсти, м. Истор. Автор на хроника (в 1 знач.); летописец.

Грешни изписвания (1)

  • хрунист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хро-нист
непълен член хро-нис-та
пълен член хро-нис-тът
мн.ч. хро-нис-ти
членувано хро-нис-ти-те
бройна форма хро-нис-ти
звателна форма хро-нис-те