хроникьорка

Речник на българския език

хроникьорка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хро-ни-кьор-ка
членувано хро-ни-кьор-ка-та
мн.ч. хро-ни-кьор-ки
членувано хро-ни-кьор-ки-те
звателна форма хро-ни-кьор-ке