хрип

Речник на българския език

хрип — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хрѝпът, хрѝпа, мн. хрѝпове, (два) хрѝпа, м. Хриплив звук при дишане, обикн. в резултат на белодробно заболяване.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хрип
непълен член хри-па
пълен член хри-път
мн.ч. хри-по-ве
членувано хри-по-ве-те
бройна форма хри-па
звателна форма —

Връзки