хрантутница

Речник на българския език

хрантутница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хран-тут-ни-ца
членувано хран-тут-ни-ца-та
мн.ч. хран-тут-ни-ци
членувано хран-тут-ни-ци-те
звателна форма хран-тут-ни-це