хор

Речник на българския език

хор съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хо̀рът, хо̀ра, мн. хо̀рове, (два) хо̀ра, м.
1. Певчески колектив. Детски хор.
2. Вокална партия за много участници. Хор от опера.
прил. хо̀ров, хо̀рова, хо̀рово, мн. хо̀рови. Хорово изпълнение. Хорова музика.
В хор. — Едновременно, заедно.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хор
непълен член хо-ра
пълен член хо-рът
мн.ч. хо-ро-ве
членувано хо-ро-ве-те
бройна форма хо-ра
звателна форма