хмел

Речник на българския език

хмел съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хмѐлът, хмѐла, само ед., м. Увивно растение с тънко стъбло, от което се приготвя хлебна мая, бирена мая и др.
прил. хмѐлен, хмѐлна, хмѐлно, мн. хмѐлни.
прил. хмѐлов, хмѐлова, хмѐлово, мн. хмѐлови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хмел
непълен член хме-ла
пълен член хме-лът
мн.ч. хме-ло-ве
членувано хме-ло-ве-те
бройна форма хме-ла
звателна форма