хит

Речник на българския език

хит — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

хѝтът, хѝта, мн. хѝтове, (два) хѝта, м.
1. Широкоизвестна, популярна и харесвана песен, творба. Нов хит.
2. Това, което в определен момент е особено нашумяло. Хитът на сезона са тези обувки.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хит
непълен член хи-та
пълен член хи-тът
мн.ч. хи-то-ве
членувано хи-то-ве-те
бройна форма хи-та
звателна форма —

Връзки