хирургия

Речник на българския език

хиру̀ргия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Дял от медицината, който се занимава с лечението на вътрешни болести, счупвания и др. по оперативен път.
прил. хирургѝчен, хирургѝчна, хирургѝчно, мн. хирургѝчни.
прил. хирургѝчески, хирургѝческа, хирургѝческо, мн. хирургѝчески.

Грешни изписвания (11)

  • херургеа
  • херургеъ
  • херургея
  • херургиа
  • херургиъ
  • херургия
  • хирургеа
  • хирургеъ
  • хирургея
  • хирургиа
  • хирургиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-рур-гия
членувано хи-рур-ги-я-та
мн.ч. хи-рур-гии
членувано хи-рур-ги-и-те
звателна форма