хиромантка

Речник на българския език

хирома̀нтка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. хирома̀нтки, ж. Жена хиромант.

Грешни изписвания (7)

  • херомантка
  • хероманткъ
  • херумантка
  • херуманткъ
  • хироманткъ
  • хирумантка
  • хируманткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-ро-ман-т-ка
членувано хи-ро-ман-т-ка-та
мн.ч. хи-ро-ман-т-ки
членувано хи-ро-ман-т-ки-те
звателна форма хи-ро-ман-т-ке