хипотиреоидизъм

Речник на българския език

хипотиреоидизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

мед. Намалена секреция на тиреоидни (щитовидни) хормони, водеща до клинична проява на щитотвидна недостатъчост — забавен метаболизъм, наддаване на тегло, сънливост и в определени случаи микседем.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-по-ти-ре-о-иди-зъм
непълен член хи-по-ти-ре-о-идиз-ма
пълен член хи-по-ти-ре-о-идиз-мът
мн.ч. хи-по-ти-ре-о-идиз-ми
членувано хи-по-ти-ре-о-идиз-ми-те
бройна форма хи-по-ти-ре-о-иди-зъ-ма
звателна форма