хипокризия

Речник на българския език

хипокризия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • хипокризиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-пок-ри-зия
членувано хи-пок-ри-зи-я-та
мн.ч. хи-пок-ри-зии
членувано хи-пок-ри-зи-и-те
звателна форма