хипогриф

Речник на българския език

хипогриф съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-пог-риф
непълен член хи-пог-ри-фа
пълен член хи-пог-ри-фът
мн.ч. хи-пог-ри-фо-ве
членувано хи-пог-ри-фо-ве-те
бройна форма хи-пог-ри-фа
звателна форма