хипнотизатор

Речник на българския език

хипнотиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. хипнотиза̀тори, м. Човек, който предизвиква хипноза.
прил. хипнотиза̀торски, хипнотиза̀торска, хипнотиза̀торско, мн. хипнотиза̀торски.

Грешни изписвания (15)

  • хепнотезатор
  • хепнотезатур
  • хепнотизатор
  • хепнотизатур
  • хепнутезатор
  • хепнутезатур
  • хепнутизатор
  • хепнутизатур
  • хипнотезатор
  • хипнотезатур
  • хипнотизатур
  • хипнутезатор
  • хипнутезатур
  • хипнутизатор
  • хипнутизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хип-но-ти-за-тор
непълен член хип-но-ти-за-то-ра
пълен член хип-но-ти-за-то-рът
мн.ч. хип-но-ти-за-то-ри
членувано хип-но-ти-за-то-ри-те
бройна форма хип-но-ти-за-то-ри
звателна форма хип-но-ти-за-то-ре