хипертрофия

Речник на българския език

хипертро̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Неестествено, прекалено увеличаване обема на орган, тъкан и под.

Грешни изписвания (23)

  • хепертрофеа
  • хепертрофеъ
  • хепертрофея
  • хепертрофиа
  • хепертрофиъ
  • хепертрофия
  • хепиртрофеа
  • хепиртрофеъ
  • хепиртрофея
  • хепиртрофиа
  • хепиртрофиъ
  • хепиртрофия
  • хипертрофеа
  • хипертрофеъ
  • хипертрофея
  • хипертрофиа
  • хипертрофиъ
  • хипиртрофеа
  • хипиртрофеъ
  • хипиртрофея
  • хипиртрофиа
  • хипиртрофиъ
  • хипиртрофия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-пер-т-ро-фия
членувано хи-пер-т-ро-фи-я-та
мн.ч. хи-пер-т-ро-фии
членувано хи-пер-т-ро-фи-и-те
звателна форма