хиперплазия

Речник на българския език

хиперплазия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Процес, при който се увеличава обема на даден орган в резултат на увеличаване на броя на паренхимните клетки. Различават се физиологична хиперплазия (напр. нарастване на млечните жлези през пубертета) и патологична хиперплазия (напр. в простатната жлеза, в надбъбречните жлези и др. ).

Грешни изписвания (1)

  • хиперплазиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-пер-п-ла-зия
членувано хи-пер-п-ла-зи-я-та
мн.ч. хи-пер-п-ла-зии
членувано хи-пер-п-ла-зи-и-те
звателна форма