хипарка

Речник на българския език

хипарка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хи-пар-ка
членувано хи-пар-ка-та
мн.ч. хи-пар-ки
членувано хи-пар-ки-те
звателна форма хи-пар-ке