хвърлей

Речник на българския език

хвъ̀рлей съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

хвъ̀рлеят, хвъ̀рлея, мн. хвъ̀рлеи, (два) хвъ̀рлея, м. Разстоянието, което ограничава един хвърлен камък като мерна единица. Живеят на два хвърлея от нас.

Грешни изписвания (3)

  • фърлей
  • фърлий
  • хвърлий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хвър-лей
непълен член хвър-лея
пълен член хвър-ле-ят
мн.ч. хвър-леи
членувано хвър-ле-и-те
бройна форма хвър-лея
звателна форма