хвалипръцко

Речник на българския език

хвалипръ̀цко съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. хвалипръ̀цковци, м. Разг. Пренебр. Самохвалко.

Грешни изписвания (15)

  • фалепръцко
  • фалепръцку
  • фалипръцко
  • фалипръцку
  • фълепръцко
  • фълепръцку
  • фълипръцко
  • фълипръцку
  • хвалепръцко
  • хвалепръцку
  • хвалипръцку
  • хвълепръцко
  • хвълепръцку
  • хвълипръцко
  • хвълипръцку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хва-лип-ръц-ко
непълен член хва-лип-ръц-ко-то
пълен член хва-лип-ръц-ко-то
мн.ч. хва-лип-ръц-ков-ци
членувано хва-лип-ръц-ков-ци-те
бройна форма хва-лип-ръц-ков-ци
звателна форма хва-лип-ръц-ко