харпия

Речник на българския език

ха̀рпия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мит. Според древните гърци — крилата жена чудовище, демон на бурите.

Грешни изписвания (5)

  • харпиъ
  • харпеа
  • харпеъ
  • харпея
  • харпиа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хар-пия
членувано хар-пи-я-та
мн.ч. хар-пии
членувано хар-пи-и-те
звателна форма