халище

Речник на българския език

ха̀лище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. ха̀лища, ср. Дебела вълнена черга за постилане или завиване; китеник. Пъстри халища.

Грешни изписвания (7)

  • халеште
  • халешти
  • халеще
  • халещи
  • халиште
  • халишти
  • халищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-ли-ще
членувано ха-ли-ще-то
мн.ч. ха-ли-ща
членувано ха-ли-ща-та