хал

Речник на българския език

хал — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ха̀лът, ха̀ла, само ед., м. Разг. Състояние, положение. Добър ти е халът.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хал
непълен член ха-ла
пълен член ха-лът
мн.ч. ха-ло-ве
членувано ха-ло-ве-те
бройна форма ха-ла
звателна форма —

Връзки