хаир

Речник на българския език

хаѝр — съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Добро, благодеяние, благополучие. Голям хаир. Хаир да не видиш.

Грешни изписвания (1)

  • хъир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-ир
непълен член ха-и-ра
пълен член ха-и-рът
мн.ч. —
членувано —
бройна форма —
звателна форма —

Връзки