фънк

Речник на българския език

фънк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

м.[[]], само ед. Стил в музиката, включващ елементи от блус и др. стилове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фънк
непълен член фън-ка
пълен член фън-кът
мн.ч. фън-ко-ве
членувано фън-ко-ве-те
бройна форма фън-ка
звателна форма