фуния

Речник на българския език

фунѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. фунѝи, ж.
1. Предмет с форма на конус. Високоговорителна фуния.
2. Приспособление за наливане на течности с форма на конус, удължено откъм върха с тръбичка.
същ. умал. фунѝйка, мн. фунѝйки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • фониъ
  • фония
  • фуниъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фу-ния
членувано фу-ни-я-та
мн.ч. фу-нии
членувано фу-ни-и-те
звателна форма