францисканец

Речник на българския език

франциска̀нец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

рел. Член на ордена на миноритите на св. Франциск Асизки основан в Италия (1207—1209). Членовете били облечени в проста кафява роба и ходели боси със сандали; известни са още като просяшкия орден. Заедно с доминиканците осъществяват функциите на Инквизицията, а от 1256 г. активно участват в образователната дейност в университетите.

Грешни изписвания (7)

  • францесканец
  • францесканиц
  • францисканиц
  • фрънцесканец
  • фрънцесканиц
  • фрънцисканец
  • фрънцисканиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фран-цис-ка-нец
непълен член фран-цис-ка-не-ца
пълен член фран-цис-ка-не-цът
мн.ч. фран-цис-кан-ци
членувано фран-цис-кан-ци-те
бройна форма фран-цис-кан-ци
звателна форма фран-цис-ка-не-цо