франкофон

Речник на българския език

франкофо̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. франкофо̀ни, м. Лице, което говори френски език.

Грешни изписвания (3)

  • франкуфон
  • фрънкофон
  • фрънкуфон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фран-ко-фон
непълен член фран-ко-фо-на
пълен член фран-ко-фо-нът
мн.ч. фран-ко-фо-ни
членувано фран-ко-фо-ни-те
бройна форма фран-ко-фо-ни
звателна форма фран-ко-фо-не