фрак

Речник на българския език

фрак — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фра̀кът, фра̀ка, мн. фра̀кове, (два) фра̀ка, м. Официална горна мъжка дреха, къса отпред, с удължени разделени поли отзад. Черен фрак.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фрак
непълен член фра-ка
пълен член фра-кът
мн.ч. фра-ко-ве
членувано фра-ко-ве-те
бройна форма фра-ка
звателна форма —

Връзки