фонд

Речник на българския език

фонд съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фо̀ндът, фо̀нда, мн. фо̀ндове, (два) фо̀нда, м.
1. Парични средства, ценности и др., които са на разположение на държава, организация и др. под. за определена цел. Златен фонд. Пенсионен фонд.
2. Запас от нещо. Жилищен фонд. Продоволствени фондове.
3. Организация, която ръководи използването на средства с определена цел. Фонд “Тринадесет века България”.
прил. фо̀ндов, фо̀ндова, фо̀ндово, мн. фо̀ндови. Фондови средства.
Фондова борса. — Пазар на ценни книжа и валута.
Фондов капитал. — Вложен в ценни книжа капитал.

Грешни изписвания (1)

  • фонт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фонд
непълен член фон-да
пълен член фон-дът
мн.ч. фон-до-ве
членувано фон-до-ве-те
бройна форма фон-да
звателна форма