фиш

Речник на българския език

фиш съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фѝшът, фѝша, мн. фѝшове, (два) фѝша, м.
1. Малко листче с определен размер, което може да съдържа сведения от различно естество, обикн. необходими за научна работа. Библиотечен фиш. Пиша примери върху фиш.
2. Листче, с което се участва в спорт-тото. Попълвам фиш.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фиш
непълен член фи-ша
пълен член фи-шът
мн.ч. фи-шо-ве
членувано фи-шо-ве-те
бройна форма фи-ша
звателна форма