фиск

Речник на българския език

фиск съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фѝскът, фѝска, само ед., м. Спец. Държавна хазна, финансови интереси на държавата.
прил. фиска̀лен, фиска̀лна, фиска̀лно, мн. фиска̀лни.
Фискална политика.Спец. Промени в правителствените разходи и в данъците като средство за постигане на определени икономически цели в държавата.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фиск
непълен член фис-ка
пълен член фис-кът
мн.ч. фис-ко-ве
членувано фис-ко-ве-те
бройна форма фис-ка
звателна форма