филоло̀гия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. филоло̀гии, ж.
1. Спец. Само ед. Съвкупност от научни дисциплини, които изучават езика и литературното творчество на един народ като част от неговата култура.
2. Специалност във висше учебно заведение, в която се изучават тези дисциплини. Българска филология. Славянски филологии.
прил. филологѝчен, филологѝчна, филологѝчно, мн. филологѝчни.
прил. филологѝчески, филологѝческа, филологѝческо, мн. филологѝчески. Филологически факултет.
прил. филоло̀жки, филоло̀жка, филоло̀жко, мн. филоло̀жки. Филоложка култура.
1. Спец. Само ед. Съвкупност от научни дисциплини, които изучават езика и литературното творчество на един народ като част от неговата култура.
2. Специалност във висше учебно заведение, в която се изучават тези дисциплини. Българска филология. Славянски филологии.
прил. филологѝчен, филологѝчна, филологѝчно, мн. филологѝчни.
прил. филологѝчески, филологѝческа, филологѝческо, мн. филологѝчески. Филологически факултет.
прил. филоло̀жки, филоло̀жка, филоло̀жко, мн. филоло̀жки. Филоложка култура.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- фелологеа
- фелологеъ
- фелологея
- фелологиа
- фелологиъ
- фелология
- фелулогеа
- фелулогеъ
- фелулогея
- фелулогиа
- фелулогиъ
- фелулогия
- филологеа
- филологеъ
- филологея
- филологиа
- филологиъ
- филулогеа
- филулогеъ
- филулогея
- филулогиа
- филулогиъ
- филулогия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | фи-ло-ло-гия | |
|---|---|---|
| членувано | фи-ло-ло-ги-я-та | |
| мн.ч. | фи-ло-ло-гии | |
| членувано | фи-ло-ло-ги-и-те | |
| звателна форма | — | |