физиотерапия

Речник на българския език

физиотера̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Използване на физическите средства (топлина, вода, електричество и др.) при профилактиката и лечението на отделни болести.
прил. физиотерапевтѝчен, физиотерапевтѝчна, физиотерапевтѝчно, мн. физиотерапевтѝчни.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-зи-о-те-ра-пия
членувано фи-зи-о-те-ра-пи-я-та
мн.ч. фи-зи-о-те-ра-пии
членувано фи-зи-о-те-ра-пи-и-те
звателна форма