фехтовчик

Речник на българския език

фехто̀вчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. фехто̀вчици, м. Състезател по фехтовка.

Грешни изписвания (3)

  • фехтовчек
  • фихтовчек
  • фихтовчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фех-тов-чик
непълен член фех-тов-чи-ка
пълен член фех-тов-чи-кът
мн.ч. фех-тов-чи-ци
членувано фех-тов-чи-ци-те
бройна форма фех-тов-чи-ци
звателна форма фех-тов-чи-ко