фенотип

Речник на българския език

фенотип съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фе-но-тип
непълен член фе-но-ти-па
пълен член фе-но-ти-път
мн.ч. фе-но-ти-по-ве
членувано фе-но-ти-по-ве-те
бройна форма фе-но-ти-па
звателна форма