феноменалѝзъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
Нагласа, при която се счита, че познаваме само явления, но не и същността на нещата. Идеалистическо философско учение, което отрича възможността за познаване на същността на предметите и смята, че може да се познае само външната им феноменална страна.
Грешни изписвания (31)
- феноменализам
- феноменълизам
- феноменълизъм
- феноминализам
- феноминализъм
- феноминълизам
- феноминълизъм
- фенуменализам
- фенуменализъм
- фенуменълизам
- фенуменълизъм
- фенуминализам
- фенуминализъм
- фенуминълизам
- фенуминълизъм
- финоменализам
- финоменализъм
- финоменълизам
- финоменълизъм
- финоминализам
- финоминализъм
- финоминълизам
- финоминълизъм
- финуменализам
- финуменализъм
- финуменълизам
- финуменълизъм
- финуминализам
- финуминализъм
- финуминълизам
- финуминълизъм
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | фе-но-ме-на-ли-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | фе-но-ме-на-лиз-ма | |
| пълен член | фе-но-ме-на-лиз-мът | |
| мн.ч. | фе-но-ме-на-лиз-ми | |
| членувано | фе-но-ме-на-лиз-ми-те | |
| бройна форма | фе-но-ме-на-ли-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |