фен

Речник на българския език

фен — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

фѐнът, фѐна, мн. фѐнове, (двама) фѐнове, м. Запалянко, почитател, страстен поклонник. Феновете на „Бийтълс“.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фен
непълен член фе-на
пълен член фе-нът
мн.ч. фе-но-ве
членувано фе-но-ве-те
бройна форма фе-на
звателна форма —

Връзки