ушенце

Речник на българския език

ушѐнце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • ошенце
  • ошенци
  • ушенци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ушен-це
членувано ушен-це-то
мн.ч. ушен-ца
членувано ушен-ца-та